Незаснетите кадри от войната
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
9 април 2022 година
Незаснети, само че необикновено алегорични фрагменти от войната.
Край Харкив има сходни окупирани селища, като киевските Буча и Гостомел. За тях медиите съвсем не пишат – евентуално за това има някакви тактически военни аргументи, не знам. Руските танкове ги завзеха още на 24 февруари, от този момент връзките с хората там са епизодични. Информацията е съвсем никаква, а когато я има, е напълно предстояща: " асвабадителите " крадат, убиват и поркат.
Жителите от време на време зареждат телефоните си от бензиновите генератори и пращат къси известия на околните си.
Разказва пазачът на вилното населено място, в което аз преди войната постоянно ходех:
" През селището минава БТР, покрит до козирката с килими, тв приемници, микровълнови печки и чували с облекла. Като китайски товарен трен, претрупан толкоз, че колкото да пълзи. А зад него - вързано с връвчица детско автомобилче. Жълт електрически автомобил, изрисуван със зайчета.
Не се е побрал, да им се не види! “
Пазачът, сдържан възрастен чичко, плаче.
Съжалявам, че в оня момент там не е имало фотограф от Reuters или Associated Press. По-красноречив кадър, илюстриращ самата същина на " великата съветска войска ", мъчно можеш да измислиш.
Втората история накара мен да рева.
Слабичко и тънко момиче от Чернигив, Ира. Лично я познавам – ярко, добричко, благо девойче. Нейната доберманка Зоя на 1-ви март родила кученца в мазето на блока, който от една седмица бил под обстрелите.
Градът е порутен, черен от сажди, няма ток, газ и храна. По улиците – трупове на хора, попаднали под минометните изстрели - с разнообразни съдове за вода до тях. И това момиче, Ира, същинско дребосъче, изскочило от мезето с кошничката с новородените кученца и хукнала да бяга. През целия този пъкъл.
И ги избавила – представяте ли си?
Ако имаше кой да я снима, този кадър щеше да стане знак на човечността. По-символична снимка, илюстриращата самата същина на украинеца, не може да се измисли.
Аз имам доста другари и познати фотокореспонденти, фотохудожници, издатели. Искам да ги поканя след Победата дружно да създадем план " Незаснетите фрагменти от войната. "
Ще групирам истории за този план.
...
P.S. Първата ми еуфория от това, че Ира избави кутретата, бързо се измести от паниката – ами какво ще ги прави в този момент? Осем дребни добермана към май ще се превърнат в дребни слончета. А през вчерашния ден Ира написа във Вайбър: „ Всичките към този момент са осиновени! “ И добави трогателни детайлности – „ ето това кафяво момченце с изумрудена лентичка ще живее в град Суми, а момиченцето с розовата лентичка ще замине за Лвив, а това момченце със синята лентичка го чака семейство от Харкив… “
Разбрахте ли, варвари? Този народ не може да го успехите. Невъзможно е!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
9 април 2022 година
Незаснети, само че необикновено алегорични фрагменти от войната.
Край Харкив има сходни окупирани селища, като киевските Буча и Гостомел. За тях медиите съвсем не пишат – евентуално за това има някакви тактически военни аргументи, не знам. Руските танкове ги завзеха още на 24 февруари, от този момент връзките с хората там са епизодични. Информацията е съвсем никаква, а когато я има, е напълно предстояща: " асвабадителите " крадат, убиват и поркат.
Жителите от време на време зареждат телефоните си от бензиновите генератори и пращат къси известия на околните си.
Разказва пазачът на вилното населено място, в което аз преди войната постоянно ходех:
" През селището минава БТР, покрит до козирката с килими, тв приемници, микровълнови печки и чували с облекла. Като китайски товарен трен, претрупан толкоз, че колкото да пълзи. А зад него - вързано с връвчица детско автомобилче. Жълт електрически автомобил, изрисуван със зайчета.
Не се е побрал, да им се не види! “
Пазачът, сдържан възрастен чичко, плаче.
Съжалявам, че в оня момент там не е имало фотограф от Reuters или Associated Press. По-красноречив кадър, илюстриращ самата същина на " великата съветска войска ", мъчно можеш да измислиш.
Втората история накара мен да рева.
Слабичко и тънко момиче от Чернигив, Ира. Лично я познавам – ярко, добричко, благо девойче. Нейната доберманка Зоя на 1-ви март родила кученца в мазето на блока, който от една седмица бил под обстрелите.
Градът е порутен, черен от сажди, няма ток, газ и храна. По улиците – трупове на хора, попаднали под минометните изстрели - с разнообразни съдове за вода до тях. И това момиче, Ира, същинско дребосъче, изскочило от мезето с кошничката с новородените кученца и хукнала да бяга. През целия този пъкъл.
И ги избавила – представяте ли си?
Ако имаше кой да я снима, този кадър щеше да стане знак на човечността. По-символична снимка, илюстриращата самата същина на украинеца, не може да се измисли.
Аз имам доста другари и познати фотокореспонденти, фотохудожници, издатели. Искам да ги поканя след Победата дружно да създадем план " Незаснетите фрагменти от войната. "
Ще групирам истории за този план.
...
P.S. Първата ми еуфория от това, че Ира избави кутретата, бързо се измести от паниката – ами какво ще ги прави в този момент? Осем дребни добермана към май ще се превърнат в дребни слончета. А през вчерашния ден Ира написа във Вайбър: „ Всичките към този момент са осиновени! “ И добави трогателни детайлности – „ ето това кафяво момченце с изумрудена лентичка ще живее в град Суми, а момиченцето с розовата лентичка ще замине за Лвив, а това момченце със синята лентичка го чака семейство от Харкив… “
Разбрахте ли, варвари? Този народ не може да го успехите. Невъзможно е!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ